Atse Dorev

Михаил (Аце) Василев Дорев е български революционер, виден битолски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Дорев е роден в село Пътеле, Леринско, тогава в Османската империя, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Брат е на дипломата Панчо Дорев и първи братовчед на учителя Иван Дорев. Завършва ІV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи в книжарницата на баща си. Сближава се с учителя Даме Груев, интерниран от властите от Солун в Битоля. Става член на ВМОРО през 1897 година. В 1900 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Георги Попхристов, Васил Пасков, Георги Пешков и Недялко Дамянов. Дорев, който минава за честен и състоятелен човек е избран за касиер на комитета, като изпълнява тази длъжност до и след Илинденско-Преображенското въстание. Георги Попхристов си спомня за него:

По време на Попставревата афера се намира във Виена по търговски въпроси. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг в 1903 година е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на османците върху мирното население.

При опит на властта да го арестува бяга в България. От началото 1905 година поема ръководството на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил. През 1906 година е делегат на II общ конгрес на организацията. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от март 1908 година е избран за член на Задгранично представителство на ВМОРО заедно с Христо Матов и Апостол Грежов.

След Младотурската революция в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Битоля. На втория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.

През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Александър Евтимов и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.

В 1910 година е отново арестуван по време на обезоръжителната акция, изтезаван, осъден доживот и заточен в Мала Азия, където го заварва избухването на Балканската война.

Освободен е през 1913 г. и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. След падането на Битоля през ноември 1916 година се изтегля в Иваневци – новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.

Умира на 19 септември 1941 година след освобождението на Вардарска Македония.