Arap Nako Stanishev

Нако Станишев или Станишов, известен като Арап Нако и като Нако Станишев Кюркчията, е български общественик, търговец и производител, лечител от Кукуш. Баща е на Христо Станишев.

Биография

Роден е през 1823 г. в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция), трето дете в семейството на Бина и Станиш Хаджихристов.

Прякорът му идва от неговия буен характер още от дете – като се разсърдвал, налитал върху предизвикателя, независимо дали бил по-силен или по-слаб от него. Майка му викала: „Пак равеса като арапин. Гиди, арапино, гиди!“ От тези нейни думи неговите другари почнали да му викат Арап Нако. Прякорът му останал и като възрастен и дори придобил гражданско право, когато създал свое семейство: понеже той и известният общественик Нако Станишев (без роднински връзки помежду си) живеели в една махала (Варош-махлеси), в данъчните книги турските власти го вписали като Арап Нако.

Арап Нако работи няколко занаята. Най-напред, тъй като бащиният му занаят – платнарството, запада след появата на американа, той се захваща с кожухарство и постига голямо умение и производителност. Търгува по панаирите в Сяр, Неврокоп, Одрин, Узунджово, Прилеп, Пирот, Ниш, Пловдив. Научава много кукушани на кожухарство, създава много добри майстори (като родовете Джофльовци и Хр. Николчовци). След 1860 г. се захваща с житарство и шарлаганджалък. Има маслобойна, в която прави шарлаган само от сусам. Изнася житни храни в Солун, но при едно спадане на житото губи целия си капитал и остава с борчове. Тогава се преселва в свой малък чифлик с воденица при село Планиница и за 6 години развива успешно разнообразно стопанство: маслобойна, брашно, едър и дребен добитък, черници, бубено семе, построява бубарници. Изплаща дълговете си, замогва се и се връща обратно в Кукуш. Започва отново житарство, но в голям мащаб, заедно със сестриния си син Гоце Тенчов, с Митре Колев и Георги Катранджиев. Губи и тримата обаче през 1883 г. – при едно пътуване, в което той не участва поради сватбата на сина си, те са убити.

Като градски първенец Нако Станишев взима участие в борбите против гъркоманството в Кукуш и за българска просвета. Запазено е заявление от 8 юни 1858 г. до руския император с молба за помощ за основаване на централна българска гимназия в Кукуш, писано от Димитър Миладинов, под което е и неговия подпис. При създаването на народното читалище през юли 1869 г. е сред първите дарители за читалищната каса. Насърчава и жена си в подкрепата ѝ за бедните.

От баща си наследява лечителски умения, цери болестите на зъби и венци и е много сръчен „зъбовадач“, с три вида клещи: за кътни зъби, за предни и за корените; по семейна традиция винаги лекува безплатно. Негови потомки са зъболекарките Цветана Станишева-Мирска (внучка) и Невена Н. Влахова (правнучка).

Женен е за Султана Траянова. Имат 12 деца, най-малкото от които е Христо Станишев.

Умира през 1886 г. от апоплектичен удар, след като при споровете между униати и екзархисти за църквата „Свети Георги“, възобновена при епитропството на баща му, синът му Станиш и други градски първенци са арестувани по оплакване на униатите, разследвани и изпратени в Солун. Друга група кукушани (сред тях и зет му Иван Янов), отиват веднага в Солун, за да действат за освобождаването им. След като каймакаминът казва на Арап Нако, че и те са арестувани, той получава удар и умира.

Родословие

Бележки

Портал „Македония“