Alexander the Dervish
Quick Facts
Biography
Александър Дервиш (на гръцки: Αλέξανδρος ὁ Δερβίσης) е новомъченик от XVIII век, почитан като светец от Православната църква.
Биография
Александър е от Солун, от махалата Лаодигитрия. Родителите му, искайки да го отърват от тормоза на един турчин, го изпращат в Смирна, където Александър си намира работа при един паша. При пашата Александър приема исляма. Житието на Александър, запазенo в Новия мартиролог на преподобни Никодим Светогорец, не споменава причината за смятата на вярата. Александър напуска Смирна, обикаля различни места и стига до Мека, където се покланя на гроба на Мохамед и става дервиш. Както дервишки проповедник обикаля градове и села и проповядва исляма. Постепенно обаче християнското чувство започва да се завръща у Александър и той започва да критикува османците за отношението им към християните. В Рахити, Египет, критски турци се опитват да го убият, но предупреден той успява да избяга.
През 1784 година посещава родния си Солун, а след това обикаля различни места. Десет години по-късно, през 1794 година, по време на Великия пост, Александър пристига на Хиос и отива на църква, за да участват в служба. Като дервиш проповядва милосърдие, благоразумие и добродетел.
След Хиос заминава за Смирна, мястото на вероотстъпничеството му. Една седмица преди Петдесетница, във вторник, се появява пред кадията на града, и заявява своята вяра в единия истински Бог и хвърля дервишката шапка. Първоначално мюсюлманите го смятат за луд и се опитват да го убедят да престане с този спектакъл, но впоследствие е арестуван. На следващия ден Александър е доведен за втори път пред кадията и отново въпреки всички заплахи и ласкателства отхвърля вярата в Мохамед. В петък, свещения за мюсюлманите ден, Александър е разпитан за трети път и след поредния му отказ е осъден на смърт. Докато е воден към мястото за екзекуции, ходжата продължава да го убеждава да се върне към исляма, но напразно. На 26 май 1794 година Александър е обезглавен. Православната църква го обявява за мъченик.
Библиография
- ᾿Αναστασίου, ᾿Ιω., “Οἱ νεομάρτυρες τῆς Θεσσαλονίκης”, ῾Η Θεσσαλονίκη 1 (1985) 492.
- Εὐστρατιάδης, Σωφρ., ῾Αγιολόγιον τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθῆναι χ.χρ., σ. 28.
- ΘΗΕ 2 (1963) 97-98. Καστανᾆς, Θ., “ Θεσσαλονικεῖς ἅγιοι”, ΓΠ 19 (1935) 158.
- Λαγγῆς, Ματθ., ῾Ο Μέγας Συναξαριστὴς τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, τ. Ε¢ (Μάϊος), ᾿Αθῆναι 19805, σσ. 599-603.
- Μακάριος Κορίνθου - Νικόδημος ῾Αγιορείτης - Νικηφόρος Χῖος - ᾿Αθανάσιος ὁ Πάριος, Συναξαριστὴς Νεομαρτύρων, Θεσσαλονίκη 19892, σσ. 547-552.
- Νικόδημος ῾Αγιορείτης, Νέον Μαρτυρολόγιον, ᾿Αθῆναι 19613, σσ. 217-221.
- Παπαδόπουλος, Χρυσ. Οἱ Νεομάρτυρες, ᾿Αθῆναι 19703, σ. 95.
- Περαντώνης, ᾿Ιω., Λεξικὸν τῶν Νεομαρτύρων, ᾿Αθῆναι 1972, τ. Α¢, σσ. 58-59.
- “Κατάλογος νεομαρτύρων τῶν ἀπὸ τῆς ῾Αλώσεως τῆς Κωνσταντινουπόλεως μέχρι τοῦ ἔτους 1867 μαρτυρησάντων”, Θεολογία 60 (1989) 164.
- Χρυσοστόμου, Γ., “Οἱ ἅγιοι τῆς Θεσσαλονίκης”, στὸ Χαριστήριον τῷ Παναγιωτάτῳ Μητροπολίτῃ Θεσσαλονίκης κ.κ. Παντελεήμονι τῷ δευτέρῳ ἐπὶ τῇ συμπληρώσει εἰκοσαετοῦς ἐν Θεσσαλονίκῃ ποιμαντορίας (1974-1994), Θεσσαλονίκη 1994, σ. 912.