Adalbert II von Achalm und Hettingen

Адалберт II фон Ахалм и Хетинген (на немски: Adalbert II von Achalm und Hettingen; † 12 септември пр. 1172) от благородническия род фон Гамертинген е граф на Гамертинген и 1161 г. граф на Ахалм (при Ройтлинген) и Хетинген в днешен Баден-Вюртемберг.

Той е син на граф Адалберт I фон Гамертинген († пр. 13 октомври 1150 като монах), 1113 граф на Гамертинген, 1134 – 1142 граф на Ахалм-Хетинген, 1138 – 1139 монах в Цвифалтен, и съпругата му Аделхайд († 9 януари). Внук е на граф Улрих I фон Гамертинген († 1110) и Аделхайд фон Дилинген († 1141), дъщеря на граф Хартман I фон Дилинген († 1120/1121) и наследничката Аделхайд фон Винтертур-Кибург († 1118/1125). Брат е на Аделхайд фон Хетинген, монахиня в Цвифалтен.

Първата резиденция на фамилията е построеният от 1050 до 1100 г. замък Балденщайн при Гамертинген. Около 1150 г. замъкът Гамертинген изгаря и не се построява отново. Около 1120 г. се започва строежа на втори замък над селото Хетинген (Хатинген) и те веднага се наричат също „Графове фон Гамертинген-Хетинген“. През 1134 г. фамилията получава собствеността и титлата на по-ранните „графове фон Ахалм“. През 1138 г. фамилията е собственик също на Нойфрас (Нуфирон). Ок. 1150 г. замъкът Гамертинген изгаря и не се построява отново. До изчезването на фамилията през началото на 13 век те имат титлата „Графове фон Ахалм-Хетинген“.

Наследник на Адалберт II фон Ахалм-Хетинген е граф Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен, женен пр. 1167 г. за дъщеря му Аделхайд. Фамилията е наследена през началото на 13 век от графовете на Феринген и от господарите фон Нойфен. През 1806 г. територията отива към княжество Хоенцолерн-Зигмаринген. Гробницата на фамилията е намерена през 1983 г. в църквата Св. Михаелис в Гамертинген.

Адалберт II фон Ахалм и Хетинген се жени за Аделхайд/Мехтилд вер. фон Хетинген. Те имат децата:

• два сина, умират рано
• Аделхайд фон Гамертинген († 10 март сл. 1208), гарфиня на Ахалм-Хетинген, омъжена пр. 1167 г. за Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен (* пр. 1198/ок. 1155; † 19/21 февруари или сл. 19 март 1221), граф на Вайсенхорн, Нойфен, Ахалм и Хетинген.

• Замък Ахалм
• Останки от замък Ахалм
• Замък и град Хетинген (1717)

• Liutpold Wallach, Erich König und Karl Otto Müller: Schwäbische Chroniken der Stauferzeit. Bertholdi Zwifaltensis Chronicon. Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Band 2. Sigmaringen 1978.
• Barbara Scholkmann: Burg Baldenstein, das „Alte Schloß“ bei Gammertingen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982, ISBN 3-7995-4038-5.
• Detlef Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten. Neue Folge Band XII, Schwaben. Verlag von J. A. Stargardt, Marburg 1984, Tafel 77C.
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 65., Vol. XII, Tafel 77C.

• Familie der Grafen von Gammertingen Архив на оригинала от 2009-08-25 в Wayback Machine.
• Medieval Lands: Swabia, Nobility: Grafen von Gammertingen und Achalm (englisch)
• Manfred Hiebl: Genealogie der Grafen von Gammertingen (mit Grafik) Архив на оригинала от 2018-12-23 в Wayback Machine.
• Burg Baldenstein Архив на оригинала от 2018-12-23 в Wayback Machine., burgrekonstruktion.de
• Burg Achalm Архив на оригинала от 2020-07-10 в Wayback Machine., burgrekonstruktion.de
• Achalm Reutlinger-Burg Achalm, reutlingen.de
• Necrologium Zwifaltense (1196 – 1208), Württembergische Landesbibliothek, Cod.hist.fol.420
• Herren von Neuffen, Genealogie-Mittelalter.de