Vladislav Kovachev

Владислав (Славчо) Михайлов Ковачев или Ковачов, известен като De Profundis и Млечното, е български офицер, полковник, и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет и един от ръководителите на Македонска федеративна организация.

Биография

Владислав Ковачев е роден в 1875 година в Скопие, днес в Северна Македония. Баща му Михаил Ковачев е ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание, а просветният деец Йосиф Ковачев му е чичо. Има брат-близнак Владимир, който също е деец на ВМОРО, а по-малкият му брат Антон Ковачев е офицер от Българската армия.

Израства в София, където завършва начално училище и Класическата гимназия (1882 – 1889). В 1894 година завършва Военното училище в София и постъпва на редовна служба в Българската армия. Назначен е за помощник-ротен командир в 13. Рилски полк. В 1895 година напуска действителна военна служба и участва в Четническата акция на Македонския комитет в Мелнишко. Възстановен е на военна служба от 13 март 1896 г. Служи във Втори искърски полк – първоначално в Търново, а след преместването на полка през 1897 г. – в Русе.

Сред основателите е на първото Българско освободително братство, създадено в Търново. На учредителното събрание на братството, проведено на 14 юни 1897 г., е избран за негов касиер. През 1898 г. е преведен в 14 македонски полк. Основател е и на Българското освободително братство в София (1898), на което също е касиер. През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София. Влиза в тайните офицерски братства и от 1899 до 1901 година е секретар на Върховния комитет и редактор на вестника му „Реформи“.

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 година Ковачев заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Ковачев веднага взима участие в работата на течащия Девети македоно-одрински конгрес и като виден сарафист, на практика дясна ръка на Борис Сарафов, отхвърля обиненията в злоупотреби и на свой ред обвинявайки привържениците на Иван Цончев в царедворство. След конгреса Ковачев пише брошура, озаглавена „Отворено писмо“, в която се тиражират скандалите от конгресните дебати, а на 1 октомври 1901 година Софийското македоно-одринско дружество, най-голямото и най-силното в организацията, оглавявано от баща му Михаил, пише писмо до ВМОК с искане за информация за направеното разследване на злоупотребите и опровергаване на обвиненията срещу бившия комитет. Новият цончевистки ВМОК нарича брошурата „куп хули и оскърбления“, „грозно престъпление“ и „същинско предателство“, а писмото – намеса в компетенциите на ВМОК.

В 1902 година Ковачев се жени за Анастасия (Сийка) Христова Размова, от големия охридски род Размови.

От 1902 година Владислав Ковачев е вой­вода в Малешевско и Кратовско. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието. По вре­ме на Илинденско-Преображенското въс­тание действа в родното си Щипско. През 1904 година участва във Временния комитет на Борис Сарафов в София.

Учи право в Женева и в 1911 година защитава докторат по право в Брюксел, Белгия. Работи като адвокат, а по-късно като съдия.

Славчо Ковачев участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е ка­валер е на три ордена „За храброст“.

След Първата световна война е сред учредителите на Временната комисия на македонската емиграция в България, превърнала се в 1921 година в Македонска федеративна организация. От 1920 до 1923 година е редак­тор е на вестник „Автономна Македония“. Като делегат от Карнобатското братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година. През април 1924 година е назначен за мирови съдия в София.

Владислав Ковачев е убит в София по време на така наречените Горноджумайски събития на 13 септември 1924 година от своя съгражданин, дееца на ВМРО Мирчо Кикиридков. Погребан е в Централните софийски гробища.

Негов племенник е революционерът Васил Хаджикимов.

Архивът на Владислав Ковачев в БИА при НБКМ съдържа над 5000 документа, предадени от дъщеря му проф. Жени Ковачева между 1960 – 1980 година. Негов архивен фонд се съхранява и в Централен държавен архив , а отделни документи се съхраняват във фондове на други дейци.

Военни звания

• Подпоручик (1894)
• Поручик (1899)
• Капитан (1908)
• Майор (28 юли 1913)
• Подполковник (10 април 1919)
• Полковник

• Върховният комитет около 1899 – 1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член)
• Четата на Владислав Ковачев през 1903 година
• Четата на Владислав Ковачев
• Ръководството на четата на Владислав Ковачев
• Обединена чета на ВМОК през 1902 година, една от четите е на Владислав Ковачев
• Пълномощно от Върховния македонски комитет на Гьорче Петров от 17 октомври 1899 г., подписано от Сарафов и Ковачев
• Препис от кръщелното свидетелство на Владислав Ковачев, 29 август 1890 г.
• Свидетелство за женитба на Владислав Ковачев и Сийка Размова, 18 август 1902 г.
• Акт за раждане на дъщерята на Владислав Ковачев - Надежда Ковачева, 1906 г.
• Паметна плоча на Славчо Ковачев на фасадата на дома му на ул. Княз Борис I № 137, София. До нея е паметната плоча на дъщеря му пианистката Жени Ковачева

Родословие

Външни препратки

• „Карбинските герои“, публикувано във в. „Македоно-одрински куриер“, брой 13, София, 1903 година
• Ковачовъ, Владиславъ. Автономна Македония. София, Печатница С. М. Стайковъ, 1919.
• Ковачовъ, Владиславъ. Корупцията, Спекулата и Обществениятъ моралъ. София, Печатница С. М. Стайковъ, 1920.
• „Македонското дело (вместо програма)“, публикувано във в-к „Автономна Македония“, год. I, бр. 1, София, 1 декември 1920 година
• „Автономната идея и македонските националности“, публикувано във в-к „Автономна Македония“, бр. 1, 3 и 8, год. I, София, декември - януари, 1920 - 1921 година

Бележки