Tosho Spiridonov

��ългарски траколог
The basics

Quick Facts

Intro��ългарски траколог
PlacesBulgaria
isAcademic Historian
Work fieldEducation Social science
Gender
Male
Birth1948, Bulgaria
Age77 years
The details

Biography

Тошо Спиридонов е български траколог, доцент (1991 г.), доктор по история (1978 г.), специалист по историческа география и картография и историческа етнография и етнология.

Биография

От 1973 г. насам се занимава с поселищни проучвания и картографиране на обекти. Работи в Института по тракология при БАН от 1975 – 1986 г., а от 1986 до 1991 г. – в Института за фолклор при БАН. От 1992 – 1994 г. е експерт по опазване на недвижимите археологически паметници на културата в Министерство на културата, а от 1995 – 1997 г. е бил доцент по етнология, ръководител на Катедра „Етнология“ и Заместник-декан на Факултета за Средиземноморски и източни култури и цивилизации във Варненския свободен университет. В периода 2009 – 2016 г. е директор на Историческия музей в гр. Харманли. Чел е магистърски курс по „Етническа антропология“ към Биологическия факултет при СУ и по Информационни технологии в археологията във ВТУ. През 1974 г. е участник в първата международна експедиция на НЕК за спасяване на Картаген, а от 1975 до днес ежегодно е бил участник и ръководител на теренни експедиции за издирване и проучване на тракийски обекти.

Участвал е в археологически разкопки на връх Ком в Родопите, на селищната могила край с. Дядово, Новозагорско, като организационен ръководител на Българо-холандско-японска археологическа експедиция, на планинската крепост при с. Малко Чочовен, Сливенско и множество фолклорни експедиции – в с. Шипково и Голяма Желязна, Троянско, Радневско, Кюстендилско, Гоцеделчевско, Айтоско, Стакевци (Белоградчишко), разкопките на Кастра Рубра (Castra Rubra), край с. Изворово, Харманлийска община и др.

Автор е на осем монографии – „Историческа география на тракийските племена до III век пр.н.е“ съвместно с проф. Александър Фол, „Тракийският етнос. Проблеми на формирането и развитието“, „Свещената планина и етническата територия“, „Етнографски атлас на България“, ч.1, „Историческа география“, ч.1, „FOA – Formae Orbis Historici – Учебен атлас по история“ – кн.1 Старият свят, ч.2 Thracia Antiqua, „Етнология на траките“, съвместно с Румяна Георгиева и Мария Рехо, „Етносът в доиндустриалните общества“, С., 2013, „Историческа география. Изследвания“. С., 2013, както и на над 45 статии и изследвания по различни проблеми в областта на тракологията, историческата география, историческата етнография и етнологията. Автор-съставител е на „Община Харманли. Туристически атлас“, С., 2006, 2010 г. с исторически, археологически и етнографски данни за всичките 24 селища на общината.

Автор е на Информационната система за наука и туризъм DAGIS 4.0 (софтуерист Св. Стоянов), създадена със съдействието на над 20 учени от музеите и БАН. Автор на Информационните системи за Република Северна Македония и Република Молдова (софтуерист Св. Стоянов).

Председател на неправителствената научна организация „Дружество ДИОС“ от 1991 г. От 2009-2016 г. е директор на Исторически музей – Харманли. От началото на 2017 г. е член на Изпълнителния съвет на ННЕК-ЮНЕСКО, а от началото на 2018 г. е Директор на Националния център за дигитализация на Балканите, Черноморския регион и Кавказ към ННЕК-ЮНЕСКО.

Библиография

  • Историческа география на тракийските племена до III в. пр.н.е. Издателство на Българската академия на науките, С., 1983, ч. 1 – Текст, с Александър Фол
  • Историческа география на тракийските племена до III век пр.н.е. ИздБАН, С., 1983, ч.2 – атлас
  • Тракийският етнос. Проблеми на формирането и развитието. София, 1991 (монография)
  • Свещената планина и етническата територия. София, 1998 (монография)
  • Етнографски атлас на България. Първа част: Материална култура. Тъкачен стан. София, 1999 (монография)
  • Етнология на траките. София, 2000 (в съавторство с М. Рехо и Р. Георгиева) (монография)
  • Етносът в доиндустриалните общества. София, 2013 г. (монография)
  • Историческа география. Изследвания. София, 2013 г.(сборни статии и дневници)
  • Heraclea „Sintica“. София, 2018 г. (отделно критично издание)

Източници

The contents of this page are sourced from Wikipedia article on 27 Mar 2024. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.