Teofano Popova

Теофано Попова е старозагорска учителка, общественичка и дарителка. През 1899 г. създава в Стара Загора Благотворително дружество „Добрий Самарянин“.

Биография

Теофано Попова е родена през 1856 г. в Стара Загора в семейство на православни родители: Нено Тодоров и Милка Тодорова. Бащата се занимава с абаджийство и „…минава за един от видните старозагорски граждани…“. Теофано започва учението си 5-годишна в Девическото училище в града, а после продължава в класното, което завършва на 14- годишна възраст и веднага е назначена за учителка в него. Това става с благословията на Анастасия Тошева. В училището тя показва отлична работа и системност в подготовката.

След 2 години преподаване се омъжва за Васил Д. Папазоолу, син на видния старозагорски богаташ Димитър Папазоолу, който е и училищен настоятел. От брака си има двама сина – Димитър и Васил.

Животът на семейството е неспокоен. Със започването на Руско-турската война то се изселва в Северна България и се установява в Свищов. Теофано Попова, владееща добре руски език (макар и самоука), е избрана да приветства на руски език руските войски в града по време на Освободителната война.

След подписването на мира семейството се завръща в Стара Загора, но тук съдбата нанася първия си удар на младата жена – умира съпругът Васил, в резултат на ширещата се епидемия в града. Осем месеца по-късно тя ражда второто си дете, кръстено на покойния си баща. За да не „…посегне на останалия от покойния ѝ мъж имот, Теофано Попова се отдава на учителствуване…“. Работи в Казанлък, Севлиево, Солун.

В Солунска българска девическа гимназия тя е и управителка на Девическия пансион в периода 1892 – 1893 г. След 3-годишен престой, през 1894 г. тя получава назначение в Девическата гимназия на Стара Загора и се завръща в родния си град. Тук я последва втората в живота ѝ катастрофа. През 1896 г. умира големият ѝ син Димитър, по това време учител в Свищовската гимназия. Обстоятелствата около смъртта му остават неизяснени. Има версии за убийство и самоубийство.

След тази трагедия Теофано се заема с обществена дейност. Тя „…обръща любвеобилното си сърце към децата на улицата, лишени от гальовностите и милувките на своите родители и с присъщите ѝ ентусиазъм и воля, с помощта на сестра си, близки и познати основава благотворителното дружество „Добрий самарянин“ в Стара Загора, на което бива избрана за председателка и остава такава до кончината си, в продължение на 30 години…“. На него посвещава цялата си енергия, а неговото преуспяване и постигане на поставените цели е нейна единствена грижа.

Прегледът на достигналите до нас отчети на дружеството показва енергията, находчивостта и настойчивостта на една жена с голямо сърце, която изгражда и поддържа тази институция чрез благотворителност. И когато тя отдава своята любов и грижи на сираците, получава от съдбата последния тежък житейски удар: нейният 25-годишен син, Васко, който е завършил висше образование в Австрия, издател и редактор е на сп. „Бранище“, радетел на запазване на българските гори., лесничей в Родопите, е убит. Теофано Попова сякаш има желание известно време да остане сама с мъката си… За да се събере и да продължи напред! Заема се с книжовни дела: пише няколко драми с исторически сюжети, сред които се откроява „Старозагорското въстание от 1875 г.“ През целия си живот пише и изнася сказки с християнска тематика: за брака, за тайнствата на православната църква, за значението на постите, за силата на молитвата и много други.

През 1927 г. урежда своето завещание, с което оставя цялата си собственост (чифлика в с. Малко Кадиево, 300 дка ниви, пасбища около него, над 40 дка гори край с. Могила и т.н., приложен е дълъг списък) на сиропиталището в родния си град. Умира на 18 януари 1929 г.

Личният ѝ архив се съхранява във фонд № 555К в Държавния архив - Стара Загора. Той се състои от 34 архивни единици от периода 1875 – 1929 г.

В Стара Загора е издигнат паметник на Теофано Попова.

Литература

Коева, Стоянка. Теофано Попова. Обществено-педагогически поглед към живота и делото на легендарната народна учителка. София, Веда Словена ЖГ, 2024.

Източници