Svetoslav Milarov

Светослав Николов Миларов-Сапунов е български писател, историк и публицист.

Биография

Миларов е роден през 1849 година в Габрово. Син е на Никола Сапунов, участник в църковната борба, и брат на Илия Миларов, общественик и директор на Народната библиотека в София. Името Миларов е превод на Сапунов. Светослав учи в Загреб, Цариград и другаде. Сътрудник е на Петко Славейков и съредактор на вестник „Македония“. Сътрудничи и на други български вести в Цариград. Поддържа връзки със Стефан Веркович. Прекарва повече от година в цариградския затвор, революционерите го обявяват за турски шпионин. Бяга от затвора и заминава за Русия. Редактор на вестниците „Възраждане“ (1876), „Марица“ (1879) и „Независимост“ (1880-1881). Чиновник е във външното министерство (1879-1881 и 1883-1884).

От 1884 Миларов е действителен член на Българското книжовно дружество. Автор на драмата в стихове Паданието на Цариград, на спомени, дневници и други.

В края на 80-те години Миларов, както и други проруски ориентирани общественици, емигрира в Одеса. В началото на 1889 година той оглавява група, включваща още Константин Попов, Петър Мусевич, о.з. поручик Георги Василев и о.з. капитан Йордан Белев, която си поставя за цел убийството на княз Фердинанд. С помощта на Драган Цанков те се свързват с Александър Кривцов, представител на руската организация Славянско благотворително общество, който ги снабдява с оръжие и пари. Получил разрешение за връщане в България, през април Миларов пристига в София, след което заедно с Попов започват да следят Фердинанд и на няколко пъти се доближават до него. Те така и не стрелят по княза и скоро се отказват от цялото начинание.

През 1891 година, по време на разследването на атентата срещу Стефан Стамболов, при който е убит министърът на финансите Христо Белчев, полицията достига до част от информацията за заговора от 1889 година. Макар в действителност да нямат отношение към атентата срещу Стамболов, Миларов и Попов са признати за виновни и са осъдени на смърт. На 15 юли 1892 година Светослав Миларов е обесен в двора на Черната джамия в София.

Библиография

• Какво сме, догде сме стигнали и какво трябва занапред да правим ние българите. 1879.
• Спомени от цариградските тъмници. 1881.
• История на българский народ (679—1877). 1885.
• Княза пред Русия и пред България. С, 1886.
• Миларов, Ст. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му. Одеса, 1888
• Миларов, Св. Записки от цариградските тъмници. Съставител, редакция и бележки Ил. Тодоров. Изд. ГАЛ-ИКО, С., 1994.
• Миларов, Св. Небесният преврат. Осъденият на смърт чрез обесване се завръща. Политически дневник, писма, статии, кроежи. Съст. П. Величков. С.: Факел, 2003.

Източници

• Делото по заговора за убиването на Негово царско височество Княза и министър-председателя Стамболова и убийството на министъра Белчева. Приложение – Дневникът на Св. Миларов. С., 1929.
• Иван Богданов, Светослав Миларов. Живот и творческа съдба. – В: Богданов, Ив. Литературни студии. С.: Български писател, 1966.
• Илия Конев, Непознатият Светослав Миларов. Из живота и дейността му в Хърватско и Румъния. В: Ил. Конев. В: Конев, Ил. Ние сред другите и те сред нас. С.: Наука и изкуство, 1972.
• Николай Аретов, Затворническите мемоари. Казусът Светослав Миларов. – Във: Фигури на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2002, с. 278-285.
• Аретов, Н. Един “неочакван” образ на П. Р. Славейков. Как да се справим с него? – Литературна мисъл, 2006, № 2, с. 22-41.
• Аретов, Н. Къде е родината? Казусът Светослав Миларов. – В: Мигриращи култури и социални практики. Съст. Р. Станчева. С.: УИ Св. Климент Охридски и Изд. център Б. Пенев, 2013, с. 65-76.

Цитирани източници

• Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4.

Бележки