Stoyan Mihailov

Стоян Михайлов Мирчев е български социолог и политик от Българската комунистическа партия. Близък сътрудник на професор Живко Ошавков от 1956 година до смъртта му. Той е съосновател и сред ръководителите на Института по социология на Българската академия на науките. От 1976 до 1988 г. е член на ЦК на БКП. Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес, а в началото на 1985 г. участва в специална временна комисия от висши функционери, която координира неговото реализиране.

Биография

Роден е на 6 октомври 1930 година в Скравена. Завършва философия в Софийския държавен университет през 1952 г. Става асистент по диалектически и исторически материализъм във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. От 1956 година е младши научен сътрудник в Института по философия на БАН. Между 1959 и 1962 г. е научен секретар на БАН.

Член е на Българската комунистическа партия от 1958 година.

Защитава докторска дисертация по философия през 1960 година. Работи в Института по социология от основаването му през 1968 г. като завеждащ катедра „Обща социология“ по-късно и директор. Получава званията старши научен сътрудник през 1965 година и доктор по социология през 1973 г. Между 1967 и 1969 г. е инструктор при ЦК на БКП. От 1968 до 1976 година е помощник-директор на Института по социология при БАН.

Професор е в БАН от 1970 година, професор и дългогодишен преподавател в Софийския университет от 1971 г. Член-кореспондент на БАН от 1984 г.

Главен секретар е на Българския организационен комитет за VII конгрес на Международната социологическа асоциация във Варна през 1970 година От 1973 година завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП.

През 1973 година започва работа в ЦК на БКП като завеждащ отдел От 1978 до 1988 година е секретар на ЦК на БКП, отстранен е заради критични изказвания.

Главен редактор е на списание „Социологически проблеми“ от 1972 година.

След свалянето на Тодор Живков за кратко става вицепремиер на Георги Атанасов през 1989 година. Депутат е в Седмото велико народно събрание.

През 1992 година е обвинен от главния прокурор Иван Татарчев, но обвинението е снето през 2000 година.

Умира на 23 октомври 2020 година в София.

Отличия

Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Семейство

Баща е на социолога и преподавател в УНСС Михаил Мирчев и политоложката и преподавател в ЮЗУ Петя Пачкова.

Библиография

Автор на много монографии, статии и студии:

• „Обществото като социологическа система“ (1965)
• „Емпиричното социологическо изследване“ (1973)
• „Социологически студии“ (1982)
• „Сравнението“ (1984)
• „Градът и селото-1986“ (1991) [*]
• „Възрожденският процес в България“ (1992)
• „Живковизмът през призмата на една лична драма“ (1993)
• „Енциклопедичен речник по социология“ (1996, 1997) [*]
• „Сталинският тоталитаризъм“ (2000)
• „Социологията в България след Втората световна война“ (2003)

[*] автор и редактор в колективни трудове

Източници

Външни препратки

• s:Стоян Михайлов: Политбюро се изплаши – интервю във в-к „Новинар“
• Научна литература, свързана с Стоян Михайлов, в Google Наука