Stoine Lisiyski

Стойне Христов Лисийски (Дончо) е участник в комунистическата въоръжена съпротива в България през Втората световна война. Деец на Българската комунистическа партия.

Биография

Стойне Лисийски е роден през 1908 г. в село Лисия, Горноджумайско. Баща му Христо Стоилков Лисийски е деец на ВМОРО. Семейството се преселва да живее в Горна Джумая (1912).

Учи при майстора железар Никола Тодоров. Под негово влияние започва да посещава клуба на комунистическата партия, където слуша Иван Илиев, Никола Лисичев, Коста Сандев и Димитър Ацев.

Става член на Български комунистически младежки съюз (1922) и на БРП (к) (1931). Секретар на Околийския комитет на комунистическата партия (1931). Преследван от ВМРО е принуден да се укрие в София през 1933 г. След провал на горноджумайската комунистическа организация е осъден на седем и половина години затвор по ЗЗД (1935).

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Заедно със Станке Лисичков, Гроздан Николов, Станой Крекмански и Владо Чимев създава Горноджумайската партизанска чета. Политкомисар е на Горноджумайския партизански отред „Никола Калъпчиев“. Член на щаба на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона на НОВА. Член на Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая (1939 – 1944).

След Деветосептемврийския преврат в 1944 г. работи в апарата на Околийския и Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая и на Централния комитет на БКП.

По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. се явява като един от свидетелите в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов.

След прекратяването на македонизацията в Пиринска Македония Дончо Лисийски заявява:

Бележки