Stefan Bozduganov

Стефан Иванов Боздуганов е български революционер, един от основателите и ръководителите на ВДРО и деен участник в борбата за освобождението на Добруджа.

Семейство

Ро­ден е на 3 ав­густ 1892 г. в Алфатар, Си­ли­с­трен­ско. Про­из­хож­да от ро­да на Ата­нас (Та­нас) Боз­ду­га­нов, чет­ник от че­ти­те на Хаджи Димитър и Стефан Караджа­ и обе­сен в Ру­се след раз­гро­ма им през 1868 г. Ба­ща­та му Иван Боз­ду­га­нов е бил кмет на Ал­фа­тар през 1907 – 1909 г. Един от ос­но­ва­те­ли­те и ка­си­ер на пър­ва­та в Ал­фа­тар ко­опе­ра­ция „Ни­ва“ през 1894 г. Заместник-пред­се­да­тел на пър­ва­та зе­ме­дел­ска дру­жин­ка в ок­ръ­га през 1899 г. Чи­чо му Ца­ни Боз­ду­га­нов е из­вес­тен май­стор на ци­гул­ки. Ня­кои от тях са за­па­зе­ни и до днес в Шу­мен­ския му­зей. Той и жена му Зла­та са чле­ну­ва­ли в „Бя­ло­то брат­ст­во“ на Учи­те­ля Петър Дънов.

Дейност

В 1912 година Сте­фан Боз­ду­га­нов е един­стве­ни­ят ал­фа­тар­ски доб­ро­во­лец в Ма­ке­до­но-од­рин­ско­то опъл­че­ние (1912 – 1913). Служ­и е в 3-та ро­та на 5-а Од­рин­ска дру­жи­на. Увол­нен е при раз­пус­ка­не­то на Опъл­че­ние­то на 10 август 1913 г. Участва в Първата световна война. След войната цяла Добруджа е анексирана от Румъния. През есен­та на 1920 г. се ус­та­но­вя­ва в гр. Ис­пе­рих, къ­де­то ста­ва сек­ре­тар на дру­же­ст­во „Доб­руд­жа“. На 1 ав­густ 1921 г. се пре­мест­ва в гр. Ру­се. Близък приятел на Слави Алексиев и Иван Хаджииванов. Тук той се включ­ва ак­тив­но в най-рис­ко­ва­ни­те ми­сии на ру­мън­ска те­ри­то­рия, за да пов­ди­га ду­ха на бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние и да ос­но­ва­ва тай­ни ко­ми­те­ти. Прес­лед­ва бан­ди­ти и ко­не­крад­ци, дейст­ва­щи по бъл­га­ро-ру­мън­ска­та гра­ни­ца. По спо­ме­ни на Аспарух Айдемирски Боз­ду­га­нов на­ка­зва със смърт из­вес­тен джам­ба­зин за кон­тра­бан­да на ста­да до­би­тък през гра­ни­ца­та.

През юни – юли 1923 г. участ­ва в съз­да­ва­не­то на Вът­реш­на­та доб­ру­джан­ска ре­во­лю­ци­он­на ор­га­ни­за­ция (ВДРО) и е сред ней­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли. Спо­ред дан­ни на съ­вет­ско­то ра­зуз­на­ва­не, в до­не­се­ния­та за по­ли­ти­чес­ки­те съ­би­тия в Доб­руд­жа Сте­фан Боз­ду­га­нов е по­со­чен за гла­вен вой­во­да на ор­га­ни­за­ция­та. През след­ва­щи­те го­ди­ни про­дъл­жа­ва да е ак­ти­вен член на ВДРО и участ­ва в мно­го ней­ни ак­ции, вклю­чи­тел­но и пре­на­ся­не­то през гра­ни­ца­та на учеб­ни­ци и цър­ков­ни книги за по­ро­бе­но­то бъл­гар­ско на­се­ле­ние. След военния преврат през 1934 г. го­ди­ни Боз­ду­га­нов е мно­го­крат­но арес­ту­ван от българската полиция. Из­пра­щан в конц­ла­ге­ри, ин­тер­ни­ран. След връщането на Южна Доб­руд­жа през 1940 г. той е пред­ста­вен за на­род­на пен­сия от дейците на ВДРО.

Боздуганов умира на 1 юли 1943 г. след тежко боледуване. По­гре­бан е в гр. Си­ли­стра. На по­гре­бе­ние­то му при­съст­ват сто­ти­ци хо­ра. Не се знае с точ­ност къ­де е гро­бът му. В реч на па­ни­хи­да­та за 9 дни от кон­чи­на­та на Сте­фан Боз­ду­га­нов на­род­ният пред­ста­ви­тел Ан­гел Сто­я­нов казва: „Не за­бра­вяй­те, не изо­ста­вяй­те гро­ба на тоя за­слу­жил доб­руд­жан­ски син. Със сво­и­те брат­ски съл­зи по­сто­ян­но оро­ся­вай­те над­гроб­ни­те му цве­тя, за да бъ­дат веч­но све­жи и да на­пом­нят на по­ко­ле­ния­та за неговите не­ус­тра­ши­ми под­ви­зи и де­ла.“

Галерия

Източници

Външни препратки

• Златев, Л. Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine. 1923 – 1940 г. Русе, 2009 г.
• Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005. Архив на оригинала от 2016-08-03 в Wayback Machine.
• Сайт посветен на ВДРО Архив на оригинала от 2016-01-11 в Wayback Machine.
• Страница посветена на Стефан Боздуганов
• Запис на телевизионно предаване посветено на Стефан Боздуганов