Biography
Lists
Also Viewed
Quick Facts
Intro | Bulgarian writer | |
Places | Bulgaria | |
was | Writer Editor Contributing editor | |
Work field | Journalism Literature | |
Gender |
| |
Birth | 31 December 1906, Skopje, Greater Skopje, North Macedonia | |
Death | 7 December 1972Sofia, Sofia Capital Municipality, Sofia City Province, Bulgaria (aged 65 years) | |
Star sign | Capricorn |
Biography
Слави Александров Битраков, по-известен с псевдонима си Славе Езеров, е български писател, автор на едни от първите български еротични романи.
Биография
Роден е на 31 декември 1906 година в Скопие, тогава в Османската империя, в големия охридски род Битракови. Баща му, охридчанинът Александър Битраков е виден български просветен деец в Македония. Заминава за Свободна България, където се установява в София. В 1928 година е отговорен редактор на вестник „Со кротце со благо“.
Слави Битраков под псевдонима си Славе Езеров пише първите си еротични романи десет години след издаването на „Тъмни зори“, първия български еротичен роман, дело на Кирил Христов. В 1931 година Елисей Петков отпечатва във вид на брошури еротичния роман на Езеров „Аз искам“. В 1938 година романът е отпечатан като книга в печатница „Раковски“. В 1939 година Димитър Гологанов пуска на пазара 15 романа на Езеров, много от които в две, три и дори четири издания. Тиражите надхвърлят 160 000 екземпляра и Езеров става най-четеният български писател. Последват романите му „Модерно общество“, „Опиянение“, „Дневникът на една девойка“ и други, които се радват на популярност. Романът му „Любов край синьото езеро“, за три години достига до шест издания и се издава с препоръка от Министерството на просветата.
Славе Езеров се опитва да постави основите на българския социален роман с еротичен нюанс. Той се старае да надскочи еротиката, ползвайки еротичен сюжет, смесвайки го със социална белетристика.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Славе Езеров е обявен за порнограф и творбите му са систематично унищожавани. Творбите му обаче не влизат в черните списъци заради приятелството на Езеров с Вълко Червенков и членството му в БКП. След това Езеров става водещ на хумористични страници в известни ежедневници.