Rusko Dimitrov

Руско (Русчо) Димитров Димитров е български офицер, генерал-майор, командир на рота от 43 пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дружина от 33 пехотен свищовски полк и 37 пехотен пирински полк, началник на Оперативната секция при Щаба на 10 пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 7 пехотна рилска дивизия (1930).

Биография

Руско Димитров е роден на 17 януари 1882 г. в Бяла черква, Княжество България. През 1903 година завършва 24 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище е произведен в чин подпоручик от пехотата, от 1906 г. е поручик, а от 1910 г. е капитан. Служи в 7 пехотен преславски полк и Школата за запасни офицери. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на рота от 43 пехотен полк. През 1914 г. е назначен за командир на рота от 33 пехотен свищовски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) капитан Димитров командва дружина от 33 пехотен свищовски полк, през 1916 г. е назначен за началник на Оперативната секция при Щаба на 10 пехотна беломорска дивизия в Гюмюрджина, на 27 февруари 1917 г. произведен в чин майор, а в периода 1917 – 1918 е командир на дружина от 37 пехотен пирински полк.

През септември 1918 г. е назначен за началник Оперативна група в Щаба на 1 пехотна софийска дивизия, а на 20 август 1919 г. е произведен в чин подполковник, през 1920 г. завършва Военната академия. В периода от 1923 до 1927 година е помощник-командир на 4 пехотна преславска дивизия в Шумен и началник на същата, като на 6 май 1925 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. полковник Руско Димитров е назначен за командир на 7 пехотна рилска дивизия, на която служба е до 1931 г., когато е уволнен от служба. Произведен е в чин генерал-майор.

През военната си кариера служи и като началник на секция във 2 армия. Вече офицер от запаса, генералът е удостоен с почетното звание „Почетен гражданин на Радомир“.

Военни звания

• Подпоручик (1903)
• Поручик (1906)
• Капитан (1910)
• Майор (27 февруари 1917)
• Подполковник (20 август 1919)
• Полковник (6 май 1925)
• Генерал-майор

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1917)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен, на военна лента, с корона (1921)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1903)
• Военна академия (до 1920)

Бележки

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 262.
• ДВИА, ф. 014 (Русчев, Русчо Димитров (1882 – ?))