Radko Radkov

Радко Василев Радков е български поет и драматург. Автор е на многобройни поеми (лирика и сатира), както и на повече от 20 исторически драми в стихове, поставяни в страната и в чужбина. Майстор е на класическата сонетна форма.

Биография

Роден е във Велико Търново на 31 януари 1940 г. Отраснал е в Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7-годишна възраст. Завършва Духовната семинария край Черепиш през 1959 г. и „Класическа филология“ в Софийския държавен университет през 1967 г.

Работи като ре­дак­тор на от­де­ла за ста­рог­ръц­ка и латинска ли­те­ра­ту­ра в издателство „Народна култура“, София (1966 – 1969). Спе­ци­а­лист по раннох­рис­ти­ян­с­ка и византийс­ка литература в Ин­с­ти­ту­та за бал­ка­нис­ти­ка при БАН. Преподавател по класи­чес­ки ези­ци във Великотърновския университет „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“. От 1973 до 1979 г. е за­веж­дащ на До­ма за литератур­но твор­чес­т­во към Ок­ръж­ния ко­ми­тет за култу­ра във Велико Тър­но­во.

Заедно с режисьора Александър Попов става ос­но­ва­тел и орга­ни­за­тор на Ста­рин­ния те­а­тър в Со­фия. Радко Радков е и редак­тор на антологията „Ан­тич­на поезия“. Лириката му възраж­да ста­рин­на­та фор­ма на цар­с­кия со­нет, чи­и­то образ­ци в Бъл­га­рия съз­да­ват Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев. През 1985 г. по покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е в катедралата „Св. Петър“ е представена част от неговата пиеса „Похвално слово за словото“, по случай 5-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за покровители на Обединена Европа.

Член на Съюза на българските писатели.

Умира на 1 септември 2009 г. във Велико Търново на 69-годишна възраст.

Признание и награди

Той е единственият творец в света, двукратен носител на Международната Наполеонова наг­ра­да „Со­лен­за­ра“ в Сорбона­та – за драмите в стихове в сти­хо­ве „Те­о­фа­но“ (1983) и „Всенародно бдение за Апостола“ (2005). Заедно с Любомир Левчев е удостоен със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985). Носител на Кръста на Френската академия на науката за литература и изкуство (1985).

Ла­у­ре­ат на на­ци­о­нал­ни наг­ра­ди за дра­ми в стихо­ве, на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – I ст. Носител на наградата „Велико Търново“ на Община Велико Търново. Носител на Международната Евтимиевска награда на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (2005).

Удостоен е със званието Почетен гражданин на Габрово (2006).

Посмъртно признание

През 2012 г. във великотърновската „Алея на творците на България“ до художествената галерия „Борис Денев“ е открит паметен знак на Радко Радков, дело на скулптора Панайот Димитров – Понката.

В края на 2015 г. НОЛИ „Формула 6“ внася предложение за Статут на национална литературна награда „Радко Радков“ до Община Велико Търново.

Библиография

Пиеси в стихове

• „Балдуин Фландърски“ – Издателство „Абагар“, 2002
• „Хан Аспарух“ – Издателство „Абагар“, 2003
• „Цар Петър Делян“ Народна трагедия в 5 действия – Издателство „Абагар“, 2001
• „Битка за Преслав“ – създадена 1970 г.
• „Теофано̀“ трагедия в 5 действия – Издателство „Абагар“, 2003
• „Маргарито̀“ – създадена 1973-74 г.
• „Св. Евтимий Патриарх Търновски“ Народна трагедия в 2 части, пролог и епилог, Издателство „Абагар“, 2001
• „Константин и Фружин“ – създадена 1974-75 г.
• „Преславски събор“ Драматичен фрагмент – създаден 1992-93 г.
• „Цар Симеон Велики. Трагедията на Триумфатора“ Издателство „Кота“ – Стара Загора, 2005
• „Похожденията на Атина“ – създадена 1997-98 г.
• „Всенародно бдение за Апостола“ – създадена 1986 г. – 1 част, 1997-98 г. – 2 част
• „Цар Севт Трети – Мистерия хероика“ – Издателство „Фабер“, 2006

Ритуални драми в стихове

• „Похвално слово за Словото“ – посветена на Светите братя Кирил и Методий – създадена 1978 г.
• „Йоан Кукузел, Ангелогласния“ – публ. 1981 г.
• „Тайната вечеря“ – посветена на Леонардо да Винчи, създадена 1978 г.

Стихосбирки

• „Оцелялото евангелие на цар Иван Александър“ – създадена 1977, неиздадена
• „Сонети“ – Издателство „Георги Бакалов“ – Варна, 1978
• „Византийски запеви“ – 1-во издание – Издателство „Народна младеж“, 1978
  • „Византийски запеви“ 2-ро изд. – Издателство „Захари Стоянов“, 2001
• „Слово за Търновград“ – Издателство „Егрегор“, 1991 и Издателство „Фабер“
• „Апокалипсис сега“ – Издателство „Захари Стоянов“, 1995
• „Царски сонети на Любовта“ – Издателство „Абагар“, 1996
• „Багренородна звездопис“ – Издателство „Абагар“, 2004
• „Сонети на Любовта“ – Издателство „Абагар“, 2006

Сатира

• „Български Сатирикон“ – Издателство „Христо Ботев“, 1996

Поезия за деца

• „Изворче“ – публ. 2002

Външни препратки

• Сайт в памет на Радко Радков, на бълг. и англ.
• Страница на Радко Радков на сайта Словото
• Дискусия около книгата на Светломира Бинева Моят Радко и приятели на сайта ХуЛите
• Дъщерята на Радко Радков пред Книги Нюз
• Текстове от и за Радко Радков в блога на Ружа Велчева
• Стихотворения на Радко Радков на български и френски на сайта Poetas del Mundo