Pyotr Timofeyevich Redkin

Пьотър Тимофеевич Редкин (на руски: Петр Тимофеевич Редькин, остар. Петръ Тимофѣевичъ Рѣдкинъ) е руски офицер, генерал от пехотата. Български офицер полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и Българската земска войска.

Биография

Пьотър Редкин е роден на 1 май 1941 г. в руско православно християнско дворянско семейство. Ориентира се към военното поприще. Завършва Оренбургския кадетски корпус. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в в 1-ви Оренбургски линеен батальон (1859). Взема участие във военните действия срещу средноазиатските народи (1863 – 1868) и е ранен през 1866 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 4-та дружина от Българското опълчение.

На 10 август 1882 г. е уволнен от руска служба и е прехвърлен в Българската земска войска. Назначен е за началник Източния военен отдел. Командир на 4-та пехотна бригада. На 21 август 1885 г. отново е върнат на руска служба.

Излиза в оставка с повишение във военно звание генерал от пехотата през 1904 г. Последните години от живота си прекарва в село Дачное, Одеска област.

Умира на 9 септември 1916 г.

Семейство

Петър Редкин е женен за Любов Александровна Станюкович с която имат 6 деца – подпоручик Александър Редкин (1881 – 1972), поручик Петър Редкин (1882 – 1945), Мария (р. 1886), Сергей (р. 1889), Нина (р. 1890) и прапоршчик Георги Редкин (1892 – 1968). Той е брат на полковник Хрисанф Редкин и има сестра Александра.

Военни звания

• Прапорщик (16 юни 1859)
• Подпоручик за военно отличие (14 март 1866)
• Поручик за военно отличие (17 октомври 1867)
• Щабскапитан за военно отличие (18 август 1869)
• Капитан за отличие (1 януари 1872)
• Майор за отличие (4 май 1876)
• Подполковник за военно отличие (2 ноември 1877)
• Полковник за отличие (13 юни 1879)
• Генерал-майор за отличие (30 август 1889)
• Генерал-лейтенант за отличие (6 декември 1901)
• Генерал от пехотата (1904)

Заемани длъжности

• Офицер от 1 оренбургски линеен батальон (от 1859)
• Командир на юнкерски рота от Оренбургското пехотно юнкерско училище (1869 – 1876)
• Офицер от конвоя на главнокомандващия на действащата армия
• Командир на 4-та дружина от Българското опълчение (1877 – 1878)
• Командир на 3 туркестанска стрелкови батальон (9 май 1880 – 10 август 1882)
• Началник на Източния военен отдел на Княжество България (1 август 1882 – неизв.)
• Командир на 4 пеша бригада от Българската земска войска (неизв. – 1885)
• Командир на 31 пехотен резервен батальон (21 октомври 1885 – 16 януари 1890)
• Командир на 7 стрелкови полк (16 януари 1890 – 5 декември 1891)
• Командир на 56 пехотен житомирски полк (5 декември 1891 – 14 август 1896)
• Командир на 2 бригада от 39 пехотна дивизия (14 август 1896 – 28 април 1899)
• Командир на 2 бригада от 3-та гренадирска дивизия (28 април 1899 – 22 май 1901)
• Комендант на Уст-двинската крепост (от 22 май 1901)

Награди

• Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и лента (1865)
• Златно оръжие „За храброст“ (1865)
• Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1867)
• Орден „Св. Станислав“ II степен с императорска корона и мечове (1867)
• Орден „Св. Анна“ II степен с мечове (1869)
• Орден „Св. Анна“ II степен с императорска корона и мечове (1870)
• Орден „Св. Владимир“ III степен (1885)
• Орден „Св. Станислав“ I степен (1897)
• Монаршеско благоволение (1898)
• Монаршеско благоволение (1901)
• Знак за 40-годишна безупречна служба (1901)
• Орден „Св. Александър“ III степен, Княжество България (1902)
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен, Княжество България (1902)
• Орден „Такова“ III степен, Кралство Сърбия (неизв.)

Източници

• „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 1-е Мая 1904 года, С.-Петербургъ, 1904, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 464
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 164.
• Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)

• Портал „Военна история на България“