Petar Rakov

Петър Христов (Христодоров) Раков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Петър Раков е роден на 6 юли 1877 година в Пещера, тогава в Османската империя, в семейството на Христодор Раков – устабашия на Кожарския еснаф в Пещера. В 1902 година баща му дарява 100 златни лева за строежа на новия читалищен дом в Пещера. Дядо му Атанас Раков е водач на българската просветна и църковна борба в Пещера. Петър Раков завършва основно училище в родния си град и средно в Пешара. Една година учителства в Пещера, след което заминава да учи в Германия и Русия. На 20 юли 1893 година е сред основателите на читалище „Развитие“ в Пещера, като е избран за член на Управителния съвет като отговорник на библиотеката и член на комисията по подготовката на проектоустава. Завършва история и география в Софийския университет през 1902 година. В София попада в писателския интелектуалски кръг на Елин Пелин, Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Трифон Кунев, Андрей Протич и Димчо Дебелянов. В София за няколко месеца Раков работи като началник на протокола във Външното министерство и началник на Бюрото по печата, но подава оставка. След завършването си Раков преподава в гимназиите в Пловдив и в София.

През есента на 1902 година попада под влиянието на Михаил Герджиков и започва живо да се интересува от Македонския въпрос. От 1904 година до 1906 година Раков преподава в Солунската българска мъжка гимназия. В Солун Петър Раков става член на ВМОРО и през 1905 година е избран за председател на окръжния комитет на Солунския революционен окръг.

През 1906 година при избухването на Мацановата афера Петър Раков е един от 36-те арестувани дейци. Затворен е в Еди куле, където престоява десет месеца. Осъден е на 101 години затвор и е прехвърлен в Смирна и оттам заточен на остров Родос. Там умира от туберкулоза на 21 юни 1907 година.

Елин Пелин пише за него:

Името му носи улица в Пещера.

Бележки