Pavel Kostov

Bulgarian revolutionary
The basics

Quick Facts

IntroBulgarian revolutionary
PlacesBulgaria
wasRevolutionary
Work fieldActivism Military
Gender
Male
Birth1842, Dobralak, Kuklen Municipality, Plovdiv Province, Bulgaria
Death1902Asenovgrad, Asenovgrad Municipality, Plovdiv Province, Bulgaria (aged 60 years)
Positions Held
member of the Bulgarian National Assembly
The details

Biography

Павел Костов е български революционер и политик.

Биография

Павел Костов Паунов е роден през 1842 г. в родопското село Добралък в семейството на крупния земевладелец Коста Паунов. Умира през 1902 г. в Асеновград.

Учи в Асеновград и Пловдив, след което се завръща в родното си село като учител. Премества се в Асеновград и се жени за Мария Райчева, от известния Райчев род. Младото семейство се настанява да живее в „Нохто махала“, в красива къща в родопски стил, на ул. Училищна №2, улицата, която минава покрай църквата Св. Димитър.

Младият учител навлиза в обществения и културен живот на града. Става ревностен борец за самостоятелна българска църква. Подпомага отец Матей Тодоров да започне да проповядва на черковно-славянски език в църквата Свети Атанас.

През 1875 г. в къщата му се събират местни народни дейци подбудени от Отон Иванов и Сава Катрафилов и образуват местен Революционен комитет. Павел Костов е избран за председател на комитета. Той обикаля родопските села и подбужда за подготовка на въстание. Изпраща хаджи Димитър Стоилов и Йордан Хаджигеоргиев в Пловдив в помощ на тамошните съзаклятници. Станимашките съзаклятници, начело с Павел Костов дълго чакат на местността „Баделема“ да лумнат сигналните огньове в Пловдив, но напразно. Павел Костов е арестуван от турците и откаран в Пловдив. Въпреки побоищата и съдебния процес, той се спасява от бесилка и заточение в Диарбекир. Преминал през пламъците на Априлското въстание и Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 г.

Павел Костов се утвърждава като един от най-известните обществено-политически и културни дейци в Асеновград. Като председател на дружество „Единство“ взема дейно участие в борбата против турските метежници, ръководени от англичанина Станислас Сенклер (Хидает паша) през 1878 г. и подпомага активно дружината на Петко войвода. През 1885 г. активно участва в съединението на Източна Румелия с Княжество България и в последвалата Сръбско-българска война. Павел Костов е пъвият български кмет на Станимака. Вестник „Марица“ брой 158 от 05.02.1880 г.:„Читалищното настоятелство, а особено неуморимо деятелния председател г-н Павел Костов сполучи да отвори училища във всяка село, както в Конушка (Асеновградска), тъй и в по-голяма част от Рупчоска (Околарска околия)”.

Негово дело е изграждането на голямо трикласно училище в Асеновград, за издигане на диги по наречието на р.Чая, изграждането на железен мост (Павльовия мост) и на общинска сграда. В продължение на два мандата е избиран за кмет на града.

Депутат е в Петото обикновено народно събрание 1887, 1888, 1889 г.

Наред със служебните си контакти, Павел Костов е в добри другарски отношения с капитан Петко Киряков, с известните дейци на либералната партия, Петко Каравелов, Драган Цанков, Стефан Стамболов. Приятелство го свързва с писателя Иван Вазов. През 1990 г. неговата пра-пра-правнучка, актрисата Елена Маркова пресъздаде прекрасния образ на Рада Госпожина в телевизионния сериал „Под игото“ по Иван Вазов. Негови потомци са журналистът Иван Павлов Костов, Мария-Луиза Бояджиева, сърдечния хирург д-р Владимир Коларов, Борис Костов, д-р Душко Костов, Пламен Коларов и Виктор Коларов. Малка уличка в Асеновград носи неговото име.

Източници

  • „Асеновград в миналото“ Николай Хайтов
  • Държавен архив
The contents of this page are sourced from Wikipedia article on 26 Mar 2024. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.