Nikola Popovski

Никола Поптърпов Поповски , срещан и като Попов (изписване до 1945 година: Никола попъ Търповъ Поповски), е български просветен деец и предприемач от Македония.

Биография

Никола Поповски е роден в 1874 година в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция. Син е на Търпо Поповски, български просветен, църковен и революционен деятел, с когото е арестуван и заточен в Корча за революционната си дейност в Македония. Брат на Никола Поповски е журналистът и революционер Лазар Поповски. Завършва в 1893 година педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия. В 1905 година е назначен за учител в Хрупища, но властите не му позволяват да заеме мястото. До 1911 година живее в Косинец, където преподава в местното българско училище и се занимава с търговия на училищни пособия. От есента на 1911 до 1912 година е учител в Костурското българско училище и управлява книжарницата на Пандо Сидов в Костур. Поповски се занимава с доставка на учебници и училищни пособия, църковни книги, книжарски и канцеларски материали и други за цялата Костурска околия и поддържа преписка с редица български учители - Илия Григоров, Г. Делчев, Л. Калановски, Илия Костадинов, А. Николов, Козма П. Погончев, А. Попевтимов, Иван Попкостов, Ж. Ризов, Т. Шишков и други, с училищта в костурските български села, с българските църковно-училищни общини в Българска Блаца и Загоричани, Горни и Долни Нестрам и други. Успоредно с това е агент за цяла Македония на I Българско застрахователно дружество „България“ и на Народното осигурително дружество „Балкан“.

След Междусъюзническата война, когато Костурско попада в Гърция, като много костурчани се изселва в новоприсъединения към България Ксанти. В 1914 година работи в Ксанти, а след края на Първата световна война в Земеделската банка в Кърджали, където и умира през есента на 1922 година.

Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА.

Бележки