Nikola Popfilipov

Никола Попфилипов, наричан Бобошевски и Разложанина (изписване до 1945 година: Никола попъ Филиповъ), е български общественик, църковен и просветен деец от Македония.

Биография

Никола Попфилипов е роден в 1832 година в Банско, тогава в Османската империя, днес България. Учи в килийното училище в Банско при баща си, в Рилския манастир при Неофит Рилски, в гръцко училище в Мелник и в Копривщица при Найден Геров. Работи като учител в много селища из българските земи.

Въвежда взаимоучителната метода в училището във всички училища, в които преподава, открива курсове за ограмотяване на възрастни, съставя учебници на новобългарски език и се бори срещу суеверията и религиозните заблуди. Попфилипов изнася светско познавателни беседи в Банско, Разложкия и Неврокопския край. Попфилипов поддържа връзки с Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Стефан Веркович. Съставя учебници, превежда книги от църковнославянски и гръцки на новобългарски и ги разпространява. Пише във вестник „Македония“.

В писмо от Калофер до Найден Геров от 6 декември 1848 година той изразява несъгласие от въвеждането на някои писмени знаци в правописа (ъ, ь), като отбелязва, че за това „неще се сагласи никогаш западната наша България, които са употребителни само по някои наши краища“. Това писмо се цитира в северномакедонската наука като най-ранния регистриран случай на „македонски лингвистичен сепаратизъм“.

След Руско-турската война Попфилипов приема монашески сан и се мести в София, столицата на новосъздаденото Княжество България. Умира в София в 1896 година. Автор е на множество трудове на църковно-нравствена тема.

Външни препратки

• „С. Белица (Реката Места в най-горното си течение)„, публикувано в сп. „Искра“, Шумен, 1894 година
• „Никола Попъ Филиповъ„, статия от Антон Попстоилов, публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 262, София, 26 август 1927 година

Бележки