Marko Minov

Марко Минов е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.

Биография

Теофил Минов е роден в мияшкото реканско село Галичник в големия зографски род Минови. Баща му Мино е зограф, както и с 12 години по-малкият му брат Теофил Минов. През 1865 година семейството му се преселва в нервокопското село Каракьой, където Марко се жени за една от сестрите на Иван Гологанов.

Синът му Мина Марков също е зограф.

Творчество

В 1883 - 1884 година Мино Яковлев работи заедно с двамата си сина в църквата „Свети Димитър“ в Тешово, Неврокопско. Изписани са галерията (1872 и 1885), целият наос (1883 – 1884), кръщелнята (1883), северната и западната част на притвора (1883, 1885). Изписани са многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и исторически събития, като стенописите са в реалистичен стил. В апликираната украса по таваните има фигурални композиции. Изрисувани са потретите на ктиторите Парска Какал, х. Стоян Черквар (Шарков) и х. Андон Русьов (убит през 1881). Има редки старозаветни сцени. Сред религиозните сцени са включени и епизоди от българската история, като потушаването на болярския бунт от Борис I. Сцената озаглавена „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“ е единствена по рода си в страната. Зографският надпис гласи: „Изображиса сеи Божественныи и Свѣщенни Храмъ св. в. м. Димитріѧ Мироточиваго съ иждивението на селското тешовско опщество бивше служащи свщтнци п. Симеон и п. Іоаннъ: 1884 лѣто рукю Марко и Теофилъ Минови отъ с. Каракюи“. Вторият надпис е на изображението на Страшния съд: „Изъ рукою братиѧта Марко и Теофилъ Минови отъ с. Каракой: 1884 г. февруариїѧ 24.“ Тримата оставят и свои автопортрети, надписани ТФ, МН и МР с червени фесове. Облечени са народно - с червени елеци, къси долами и червени пояси. Мино, който е в средата, държи четка и чаша с боя. Стенописите в „Свети Димитър“ са смели, макар да имат недостатъци в рисунката, неправилно тълкуване на формата.

Марко работи заедно с брат си Теофил Минов, с когото са автори на стенописи или икони в църквите „Свети Георги“ в Долна Сушица, Светиврачко (1876), „Успение Богородично“ в Лъки, Неврокопско (1880, 1885), „Свети Никола“ в Червен брег, Дупнишко (1882), „Свети Димитър“ в Тешово, Неврокопско, „Свети Никола“ в Долен, Неврокопско (1887), „Света Богородица Живоносен източник“ в Капатово, Мелнишко (1888), „Св. св. Кирил и Методий“ в Багренци, Кюстендилско (1889).

Обща икона на Светите Седмочисленици на Марко и Теофил има в софийската църква „Св. св. Петър и Павел“. Иконата е с размери 87 на 148 cm и е надписана „Рукою Марко и Теофил Минови от Македония 1889“. Оригинална е композицията на седемте фитури - в средата в цял ръст са Климент, Кирил и Методий, облечени в архиерейски одежди, а Сава, Горазд, Ангеларий и Наум са в четирите ъгъла.

Заедно с Милош Яковлев изписва църквата „Свети Никола“ в село Тополница в 1883 година.

Самостоятелно Марко работи в Добруджа. В 1883 година изписва църквата „Свети Димитър“ в Армутлии, където сред изображенията личат Бог Саваот, Успение Богородично, Рождество Христоово, Възкресение Господне. На западната стена на храма е изобразен Страшният съд с добър колорит.

Родословие

Бележки