Lazar Popovski

Биография

Във ВМОРО

Лазар Поповски е роден през 1891 година в село Косинец, тогава в Османската империя. Баща му е Търпо Поповски, виден просветен деец, архиерейски наместник в Костур и деец на ВМОРО, а брат му Никола Поповски е крупен предприемач. Баща му се изселва в България и Лазар Поповски постъпва във Военното училище. Но по думите на Петър Карчев, по-късен негов сътрудник във вестник „Нова камбана“:

Лазар Поповски участва в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец, като е награден с орден „За храброст“. На 2 август 1912 г. завършва Военно на Негово Величество училище в 32^-ри „Царски“ випуск и е произведен в чин подпоручик, на 2 август 1914 в чин поручик и на 20 юли 1917 в чин капитан. През Първата световна война е командир на картечна рота в 3-и македонски полк от 11-а македонска дивизия. Ранен е в крака в битката при завоя на Черна, награден е с втори орден „За храброст“, след което е назначен за градоначалник на Ксанти и служи в Щаба на 4-то отделение от армията с чин капитан. Там се сприятелява с Йосиф Хербст, още в началото на 1916 година на сватбата му кумува Павел Шатев, с който също остава много близък.

По време на военната си кариера служи в 37^-и пехотен пирински полк и като помощник-началник на секция в 4^-а армия. През 1918 г. е уволнен от служба.

Обществена дейност

След войните Лазар Поповски се уволнява от армията и се занимава с журналистика. В 1923 година издава вестник „Бъдеще“ в Цариград. В 1924 година след Горноджумайските събития е принуден да бяга от България. Между 1925 – 1927 година е военен аташе и секретар на българската легация в Тирана, Албания, назначен с ходатайството на генерал Иван Вълков. Поповски осъществява контакт между Александър Протогеров и Ахмед Зогу за съвместни действия на ВМРО и Албания.

По-късно влиза във Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и заедно с Христо Цветков привлича към организацията Кръсте Льондев. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания. Но Поповски и Цветков всъщност са „агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“., заради което Поповски е изключен от ВМРО (обединена).

Емигрира и се установява в Швейцария, където работи като дописник в албански и френски вестници, след което се прибира в България през 1930 година.

От 1933 година е главен редактор на левичарския вестник „Камбана“, на страниците на който критикува ВМРО на Иван Михайлов. По-късно вестникът е преименуван на „Нова камбана“, но е забранен през 1941 година заради антигерманските си позиции. Лазар Поповски е интерниран последователно в лагерите Гонда вода, Асеновградско до 1943 година, на остров Света Анастасия и в Еникьой, Ксантийско до 1944 година.

След Деветосептемврийския преврат подписва в София „Апела към македонците в България“. Назначен е за дипломатически представител в Истанбул, Турция и участва в преговори с Вселенския патриарх Вениамин по признаването на Българската патриаршия.

През 1946 година имуществото му е конфискувано и национализирано. По време на делото срещу Трайчо Костов е арестуван, разпитван, изтезаван и през февруари 1952 година умира в затвора. Неговият син Любомир Поповски попада в трудови лагери и му е отказано да следва висше образование.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1912)
• Поручик (2 август 1914)
• Капитан (20 юли 1917)

Бележки

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.