Konstantin Popov

Константин Димитров Попов е български офицер, полковник от пехотата, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на дружина от 4 пехотен плевенски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 33 пехотен свищовски полк и командир на 1 бригада от 10 пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Константин Попов е роден на 4 ноември 1868 г. в с. Писанец, Османска империя. На 4 септември 1883 г. постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 7 преславски полк, след което се завръща във Военното училище, достига до звание младши портупей юнкер. На 27 април 1887 г. завършва в 8 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище под № 37, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 5 пехотен дунавски полк. Служи в 17 пехотен доростолски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. капитан Попов е командир на рота от 10 резервен полк. През 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 г. служи като помощник-командир на 3 пехотен бдински полк. През 1911 г. е произведен в чин подполковник и назначен за началник на 4 полково военно окръжие.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Попов командва 4 пехотен плевенски полк. През 1914 година подполковник Константин Попов, който до това време е помощник-командир на 17 пехотен доростолски на Негово Императорско Височество Великия Княз Владимир Александрович полк е назначен за командир на 33 пехотен свищовски полк.

През на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално е командир на 33 пехотен свищовски полк, за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас. По-късно поема командването на 1 бригада от 10 пехотна беломорска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие. Самоубива се през 1918 година.

Семейство

Полковник Константин Попов е женен и има 4 деца.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (1906)
• Подполковник (1911)
• Полковник (1915)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1917)
• Народен орден „За военна заслуга“ V на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921)
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 114.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.