Iliya Pashev

Bulgarian biologist
The basics

Quick Facts

IntroBulgarian biologist
PlacesBulgaria
wasBiologist Molecular biologist
Work fieldBiology Science
Gender
Male
Birth12 July 1938, Pavelsko, Chepelare Municipality, Smolyan Province, Bulgaria
Death11 October 2020Sofia, Sofia Capital Municipality, Sofia City Province, Bulgaria (aged 82 years)
Star signCancer
Education
Plovdiv Medical University
The details

Biography

Илия Георгиев Пашев е български молекулярен биолог, академик на БАН от 2008 година. Основните научни интереси на Пашев са свързани с изясняването на структурата и функцията на хроматина.

Биография

Роден е на 12 юли 1938 година в село Павелско, Област Смолян.

През 1962 година завършва висше образование медицина във Висшия медицински институт в Пловдив.

От 1970 година работи в Института по молекулярна биология при БАН. През 1988 година защитава степен доктор на биологическите науки. През 1990 г. е избран за старши научен сътрудник I степен (днес професор). В периода от 1989 до 2004 година ръководи секция „Структура и функция на хроматина“, а от 2005 до 2010 година е директор на Института. През 1996 – 1999 година е гост-професор в университета „Пиер и Мария Кюри“ в Париж.

Между 1996 и 2008 година е член на Управителния съвет на БАН. През 2004 година е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2008 година – за академик.

През 2005 година получава Академичната награда за биологически науки и отличието „Учен на годината“. Научен ръководител е на защитили докторанти.

Умира на 11 октомври 2020 година в София.

Научни приноси

Научните интереси на акад. Пашев са в областта на молекулните механизми на транскрипцията и репарацията на ДНК и ролята на хроматина в тези процеси. За пръв път използва лазер за генериране на ковалентни връзки белтък-ДНК, което позволява изучаване на бързо протичащи белтък-ДНК взаимодействията – в пикосекундни интервали. Създава модел на молекулната организация на хроматиновата фибрила. Заедно със сътрудниците си детайлно изучава свойствата на архитектурния фактор на хроматина HMGB1, като установява ролята му в поправката и разкрива посттранслационните механизми за регулацията му.

Автор е на над 80 публикации в престижни международни издания, има над 1000 цитирания в научни публикации.

Източници

The contents of this page are sourced from Wikipedia article on 17 Jul 2023. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.