Iliya Elenski

Илия Йорданов Еленски е български вонен летец, изтребител-прихващач, подполковник и председател на методичния съвет, посветил над 30 години от живота си на авиацията.

По време на военната си служба Илия Еленски е командир на звено, заместник-командир на ескадрила, командир на ескадрила и заместник-командир на полк по летателната част. Огромна част от времето е прекарал в бойно дежурство като на 2 пъти прихваща самолет-нарушител на българските въздушни граници – на 8 септември 1954 и на 11 септември 1956 г. Летял е на 11 различни самолета, сред които Лаз-3, „Сойка“, Як-9, Як-23, МиГ-15. Негово е „най-сериозното бойно постижение в следвоенния период“ според списание „Криле“ от март 2001 г., юбилейно издание за 50-годишнината на авиобаза Граф Игнатиево. През 1957 година става първия български пилот, катапултирал от свръхзвуков самолет МиГ-15C.

Детство и юношество

Илия Йорданов Еленски е роден на 17.07.1926 в плевенското село Комарево. Той израства в многодетно семейство – има две по-малки сестри и двама по-големи братя. Баща му Йордан Иванов Еленски е бил градинар.

Образование

Образование в България

Основното си образование завършва в родното си село Комарево, а гимназия – в гр. Долни Дъбник. През 1948 г. е приет за курсант във ВВВУ „Георги Бенковски“, Долна Митрополия – в състава на 70-и випуск, който е най-голям в историята на Българската авиация – 326 души.

На 26. април 1950 г. завършва успешно училището с чин подпоручик. Назначен е в бойното поделение в град Ямбол и по новоизлезлия закон с чин лейтенант.

Обучение в СССР

През есента на 1950 г., след щателен медицински преглед, 80 летци са избрани за обучение в Школата за летци в г. Саратов, Съветския съюз. Един от тях е Илия Еленски. Той е разпределен в центъра Разбойщина. Тома Ковачев (от същия випуск) пише за това в книгата си „Пътеки в небето“.

Кариера

След завръщането си от СССР през 1951 г. Еленски е назначен в База Граф Игнатиево като командир на звено от най-добре подготвените летци, готови за дежурство денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия. Той е инструктор на младите летци, идващи от Училището в Долна Митрополия.

Председател на методичния съвет

Не след дълго той става командир на най-добрата по онова време ескадрила, като същевременно е председател на методичния съвет в авиоподелението, определящ правилата за летене. Там той внася за разглеждане редица въпроси по методиката на летателната подготовка. Благодарение на находчивостта на Еленски се извършват промени в обучението на млади летци по прехващане на различни цели в облаците. Преди полетът е бил извършван в облаците, но след изучаване на действията на руските летци председателят на методичния съвет променя методиката на прихващане и оставя целта да лети над облаците, а сближаването с нея се извършва в самите облаци. По този начин младите летци постепенно натрупват опит и придобиват кураж и след време извършват прихващането изцяло в облаците. Понякога Илия Еленски е ръководел и извършваните полети, отговаряйки за пускането и приемането на самолети за излитане или кацане. По-късно той става заместник-командир по летателната част на полка в Граф Игнатиево.

Катапултиране от Миг19

На 3 юли 1957 г. заминава летателно-техническа група за усвояване на самолети МиГ-19С и МиГ-19П (първия свръхзвуков сериен съветски самолет). В групата са четирима летци, един от които е Еленски. При един от полетите капитан Еленски се катапултира успешно след изпадане в сложно положение.

През 1959 г. на летците от Първа ескадрила е възложено да овладеят следващата модификация на самолет МиГ-19 и МиГ-19ПМ. Това е първия съветски свръхзвуков изтребител, въоръжен с качествено ново оръжие – радиоуправляеми ракети клас „въздух-въздух“. За обучение в Съветския съюз през май, юни и юли е командирована група от 11 летци включително и Илия Еленски.

След завършване на полетите в Учебния център Севастлейка цялата група летци е пребазирана в Карсноводск – на източния бряг на Каспийско море.

Да простреляш „Джони“

Най-запомнящият се момент в кариерата на пилота безспорно е нощта на 8 срещу 9 септември 1954 година, когато е получено съобщение, че многомоторен самолет е навлезнал неправомерно в Българското въздушно пространство. За да изравни скоростта си с тази на самолета-нарушител Еленски спуска колесника, клапите и въздушните спирачки, озовава се в задната полусфера на самолета, открива огън по него и го унищожава в района на град Симеоновград и р. Сазлийка, след което самолетът пада на територията на Гърция. Оцелели от екипажа няма. При излизането от атака пилотът е обстрелван по грешка от собствената зенитна артилерия в района на Любимец, но не бива улучен. Смята се, че целта на чуждия самолет е била да се провери бойната готовност и скоростта за отреагиране на българските пилоти в навечерието на националния празник или да разпространи позитиви с антибългарско съдържание, както и да спуска диверсанти и храна за тях на територията на страната.

Едва два дни по-късно друг нарушител на въздушното ни пространство е прихванат от командира, но този път нарушителят само е прогонен от България, след като на Еленски е отказано да го свали. През 1956 г. пилотът сваля два разузнавателни балона.

След пенсионирането си Илия Еленски работи в продължение на 14 години в селскостопанската авиация. Той участва в няколко акции по пръскане срещу вредители на над 5 млн. декара памукови и оризови насаждения в Египет и Судан. Това той е извършвал при изключително трудни условия – стотици палми, дървета, електрически и телефонни проводници пречат на работата на самолета, а температура в кабината достига до 60 градуса.

Из „XX век: Българска авиация“, 1997 г.

Из спомените на Георги Разсолков

Източници