Gavril Spasov
Bulgarian revolutionary
Biography
Lists
Also Viewed
The basics
Quick Facts
| Intro | Bulgarian revolutionary | |
| Places | Bulgaria | |
| was | Revolutionary | |
| Gender |
| |
| Birth | 1881, Preseka, Kočani, Kočani Municipality, North Macedonia | |
| Death | 29 September 1947Kyustendil, Kyustendil Municipality, Kyustendil Province, Bulgaria (aged 66 years) |
The details
Biography
Гаврил Митов Спасов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Гаврил Спасов е роден в 1881 или 1882 година в кочанското село Пресека, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и в 1902 година постъпва в четата на Христо Чернопеев. Участва в еднодневното сражение на четата между Зърновци и Лески, в което четата губи 5 убити и 1 ранен. Оттеглят се към връх Готен, където обаче преди Великден дават ново еднодневно сражение на турците, този път без жертви, и се оттеглят в Свободна България.
Около Кръстовден 1903 година отново навлиза с Чернопеев в Македония. В Клинчарската махала на Пресека е открита от турци, оттегля се към местността Стрижабото, където отново се сражава две нощи, като дава 35 убити четници и се оттегля в България.
През септември 1904 година навлиза в Македония с подпоручик Панчо Константинов и дава сражение на връх Китка и Султантепе, което трае един ден и нощ, като четата дава само 1 ранен.
В 1905 година навлиза с четата на Кръстьо Българията, а след като той напуска Кочанска околия, работи с войводата Симеон Георгиев до Младотурската революция през лятото на 1908 година.
В 1910 година, по време на Обезоръжителната акция на младотурците, бяга с войводата Симеон Георгиев в Свободна България. Назначен е за царевоселски войвода и се връща в околията с чета от 8 – 10 души, с която действа до избухването на Балканската война през лятото на 1912 година.
При избухването на войната е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Партизанска чета № 35, под ръководството на Симеон Георгиев, с която действа в родното им Кочанско. По-късно е в Сборна партизанска рота на МОО и във 2-ра рота на 14-а воденска дружина. Носител на орден „За храброст“ IV степен.
След Първата световна война участва във възстановената от Тодор Александров ВМРО и служи като куриер.
На 27 април 1943 година, като жител на Кюстендил, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Умира на 29 септември 1947 година в Кюстендил като оставя вдовица Еленка Митева от същия град.