Christopher Marinov Karakanovski

Bulgarian military officer
The basics

Quick Facts

IntroBulgarian military officer
PlacesBulgaria
wasMilitary officer Military personnel
Work fieldMilitary
Gender
Male
Birth23 January 1861, Lovech, Bulgaria; Ruse, Bulgaria
Death2 June 1938Ruse, Bulgaria; Lovech, Bulgaria (aged 77 years)
Star signAquarius
The details

Biography

Христофор Маринов Каракановски е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913).

Биография

Христофор Каракановски е роден на 23 януари 1861 г. в Ловеч. През 1880 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество Училище във 2 випуск и е прекомандирован в киевската крепостна артилерия.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Каракановски служи в 1 артилерийски полк (28 септември – 30 октомври 1885), след което е на разпореждане на началника на Северния отряд, като командва средния участък на Видинската крепост – бастиони №5 и №6, заедно с редута в центъра на крепостта. Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен.

След края на войната взема участие в детронацията на княз Александър Батенберг (1886), като след контра-преврата емигрира в Русия, като след разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос се завръща през 1898 г. През 1904 г. е произведен в чин подполковник и същата година назначен за помощник-командир на Видинския крепостен батальон.

Балкански войни (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Каракановски е мобилизиран и назначен за командир на 4-и нескорострелен артилерийски полк.

Политически се ориентира към БЗНС и е деен съратник на Александър Стамболийски и Райко Даскалов.

Подполковник Христофор Каракановски умира на 2 юни 1838 година в Русе.

Спомените му от Сръбско-българската война озаглавени „Възпоминанията на подполковник Каракановски за действията му в Сръбско-българската война 1885 г., тогава поручик в 1-ви артилерийски полк (сега 4-и артилерийски полк)“ се съхраняват в Централния военен архив.

Военни звания

  • Подпоручик (30 август 1880)
  • Поручик (30 август 1883)
  • Капитан (24 март 1886)
  • Майор (1 юли 1896)
  • Подполковник (1904)

Награди

  • Военен орден „За храброст“ IV степен

Бележки

Източници

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.
  • Портал „Военна история на България“
The contents of this page are sourced from Wikipedia article on 23 Mar 2020. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.