Anita Kolarova

��ългарска поетеса
The basics

Quick Facts

Intro��ългарска поетеса
PlacesBulgaria
wasWriter Teacher
Work fieldAcademia Literature
Gender
Female
Birth1940, Ruse, Ruse Municipality, Ruse Province, Bulgaria
Death26 February 2023Ruse, Ruse Municipality, Ruse Province, Bulgaria (aged 83 years)
The details

Biography

Анита Димитрова Коларова е българска поетеса. Членка е на Съюза на българските писатели от 1991 година.

Биография

Анита Коларова е родена през 1940 година в Русе в семейството на адвоката Димитър Попов. Родовите ѝ корени са в село Беброво, Еленско. Родът им е проучен от 1768 година. Негов основоположник е Петър Моллата. В рода има много свещеници, учители, лекари, участници в националноосвободителното ни движение, общественици. От този род е писателят Цветан Стоянов, първи братовчед на баща ѝ. Завършила е Софийския държавен университет, специалност Български език и литература. Като студентка е известно време в самодейния театър при Студентския дом на културата – София.

Работила една година като монтажничка в русенския завод „Найден Киров“, една година в Регионалната библиотека „Л. Каравелов“ – Русе и 25 години като учителка по литература. Била е кореспондент на вестник „Български писател“ и вестник „Словото днес“.

Два мандата е била председател на Дружеството на писателите в Русе. Завеждала е отдел „Литература“ при русенското списание за икономика, култура и архитектура „Пристан“, била е в редакционната колегия на списание „Палитра“ в същия град. Била е две години член на УС при КДК в Русе.

Пише поезия за деца и възрастни, литературна критика, публицистика и др. Включвана е като автор в много литературни сборници и алманаси.

Книги

  • „Между две светкавици“, поезия (1991)
  • „Фациалис“, поезия (1994)
  • „Слизане от кръста“, поезия (1997)
  • „Този шепот в мен кънти“ – роман в стихове (1997)
  • „И падах, и летях“, поезия (1999)
  • „Недогорели въглени“, поезия (1999)
  • „Кибритени клечки“, сатира (2002)
  • „Дъждът не може тайно да вали“, поезия, избрано (2010)
  • „Искам да е бяло“, поезия за деца (2011)

Литературна критика за Анита Коларова

  • Атанас Мочуров, „След мълчанието“ - сп. „Пламък“ 1991 г.
  • Доц. д-р Руси Русев, „Поетическото слово на женствеността“ - ел. сп. „Литературен свят“, 2012 г.
  • Ана Александрова, „Хуманна отговорност за етичните нормативи в съвремието“ - „Литературен свят“, бр. 44, 2012
  • Ана Александрова, „Сложен песенен релеф“ - в. „Словото днес“, бр.19, 2012 г.
  • Харалампи Харалампиев, „Завист“ - в. „Учителско дело“, 1999 г.
  • Д-р Елена Алекова, „Душата на вихрушката“ - в. „Среща“, бр.2, 1997 г.
  • Крум Гергицов, „Поезия и сатира в „Кибритени клечки“ - в. „Български писател“, бр.20, 2003 г. и ел. сп. „Литературен свят“, бр. 47, 2013 г.
  • Христо Черняев, „Самобитна, изповедна поезия“ - сп. „Поезия“, Варна, бр. 2, 2000 г. и ел. сп. „Литер.атурен свят“, бр. 41, 2012 г.
  • Йордан Йорданов, „Между черно и бяло душата ми все още чака“ - в. „Утро“, 7 юни 1994 г.
  • Любомир Стефанов, „Неистовото желание да достигаш винаги до корена“ - в. „Утро“, бр. 119, 1991 г.
  • Пенчо Чернаев, „С болката на всяка чужда рана“ - в. „Новият пулс“, бр.6, 2010 г.
  • Иванка Павлова, „Припламне ли магията зелена“ - в. „Арт форум“, бр. 28, 2000 г.
  • Владимир Шумелов, „Ето как се слиза от кръста“ - в. „Северняк“, бр. 17, 1997 г.
  • Владимир Трендафилов, „Поезията и словото днес:2010 г.“ /обзор/ - в. „Словото днес“, бр. 10, 2011 г.
  • Христо Ганов, „Да направим своето откритие“ - сп. „Пламък“ кн. 1 / 2, 1996 г.
  • Атанас Ганчев, „Лирическо разпятие между две светкавици“ - алманах „Светлоструй“ 1991 г.
  • Димитър Константинов, „За пламъка и въглените“ - в. „Литературен глас“, 24. 12. 1999 г.
  • Христо Черняев, „Сърдечно откровения“ - в. „Словото днес“, бр.15, 2005 г. и др.

Награди

  • Първа награда на в. „Учителско дело“ от Националния литературен конкурс „С тебеширени пръсти“ (1995)
  • Първа награда за „Фациалис“ в Благоевград (1995)
  • Първа награда в Националния конкурс „Свищовски лозници“ (1996)
  • Наградата на кмета на гр. Мелник /Мелнишки вечери на поезията, (2011)
  • Награда „Русе“ (2010) и мн.др.

Външни препратки

The contents of this page are sourced from Wikipedia article on 26 Mar 2024. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.