Aleksandar Kraev

Александър Иванов Краев е български оперен певец – баритон. Той е дългогодишен радетел за създаване на оперно дружество в Пловдив.

Биография

Роден е в Осман пазар, днес Омуртаг. Като ученик във Варненската гимназия Краев се учи да свири на цигулка и пее в градския хор, дирижиран от Добри Христов. През 1907 година постъпва в Музикално-драматичното училище при Московското филхармонично дружество и успешно го завършва.

На 4 март 1911 година дебютира в Българската оперна дружба, София, в ролята на Деспот Слав в операта „Борислав“. Остава в трупата до 1917 година, като междувременно изпълнява редица водещи баритонови партии. Продължава със специализация в Германия и успешно изпълнява ролите на Амонасро в „Аида“ и Ескамилио в „Кармен“ на сцената на Берлинската кралска опера.

След завръщането си в България, през 1920 година, Краев прави първи опит за създаване на оперен театър в Пловдив. Началото на основаната и ръководена от него „Художествена опера“ е поставено на 15 април 1920 година с операта „Тахир беговица“, а втората постановка е на оперетата „Царицата на чардаша“. Скоро след това обаче Художествената опера е разформирована поради материални затруднения.

През 1925 Краев отново изнася в Берлин множество концерти заедно със съпругата си – оперната певица Мария Цариградска-Краева. В програмите на турнето им са включени арии и дуети от опери, песни от български, немски и руски композитори. През 1928 Краев концертира и пее във Виенската и в Люблянската опера. През 1932 К. концертира в Париж, Нанси, Страсбург. Лондон, а по-късно пак в Любляна, Загреб, Белград и Букурещ.

През 1936 Александър Краев отново образува в Пловдив самодейна оперна трупа, подготвя и изнася многократно операта „Тахир беговица“. Поради липса на средства трупата пак се разформирова. През 1939 К. за трети път става директор-режисьор на оперен театър в Пловдив, наречен този път „Пловдивска областна опера“, който изнася българската опера „Биляна“ от Йосиф Йосифов, в която играе ролята на Горския цар. Под негово ръководство са проведени редица оперни концерти и спектакли в Пловдив и други близки градове.

През 1945 с образуваната към Областния комитет на ОФ оперна трупа Александър Краев поставя българската опера „Гергана“. След създаването на Държавното музикално училище в града той бива привлечен като вокален педагог. Освен това организира и курсове, предназначени предимно за певци-самодейци.

Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен.

Роли в опери

Александър Краев изпълнява множество роли в опери, сред които:

• Слав в „Борислав“ на маестро Георги Атанасов (1911);
• Амонасро в „Аида“ на Верди (1914),
• Тахир бег в „Тахир беговица“ на Димитър Хаджигеоргиев (1914);
• Алфио в „Селска чест“ на Маскани (1914);
• Валентин във „Фауст“ на Шарл Гуно (1915);
• Силвио и Тонио в „Палячо“ на Руджиеро Леонкавало (1915);
• Ескамилио в „Кармен“ на Бизе (1921);
• Марсел в „Бохем“ на Пучини (1923),
• Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ на Пучини (1924);
• Фигаро в „Севилският бръснар“ на Росини (1923);
• Владислав в „Далибор“ на Бедржих Сметана (1924);
• Евгений Онегин в едноименната опера на Чайковски (1924), и др.

Източници

• Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 282.

Външни препратки

• Биографична справка за Александър Краев с три откъса от негови изпълнения, сайт на Университета в Питсбърг